Без да те будя…
Тази вечер надникнах в душата ти…
Тя не отвори тайни покои.
Беше жадна. Отпи от сълзата ми…
Пожела да говорим… говорим…
И добър събеседник се случи…
Да разказвам свободно ме провокира.
За какво ли не… Като вярно куче
във очите ми непрестанно се взира.
Нощта влезе в своите владения.
И танцувахме… Танго до полуда…
С най-страстното нетърпение.
После тръгнах тихо… да не те будя…
© Павлина Петрова All rights reserved.
Сравнение с "вярно куче", което се взира в сродна душа, въобще не ограничава пространството на никого. Специалното обяснение е за Земеделец - за кой ли път създал ситуация от рода на: "Кучетата си лаят, керванът си върви." Оставам с впечатление, че се избиват разни комплекси и се търси евтина заядливост. Бих могла да допълня, че мъжете, които имат достойнство, спазват обещанията си и че който рови, няма как да не хвърля и по гърба си. ... Ами аз ще продължавам да пиша, пък кой каквото ще да казва. Щастлива съм по всички точки от своето време и вярвам, че това се разбира. С уважение към приятелите и почитателите ми. Специални благодарности на Земеделец, който ме провокира и се роди ново есе, което очаквам да бъде публикувано.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
