diesto (Данаил Антонов)
973 520
14.04.2020 г., 10:31 ч.

Без дом 

  Поезия » Любовна, Философска
811 2 7

Аз нямам дом. Заключени врати.

Познавам невъзможностите. Скърцат.

Надничането уж е тихо. Но крещи.

Като че сякаш... две очи след гръб,

обърнат...

Понеже, нямам мое си семейство,

осинових си няколко звезди.

Разбира се... отдавна преброени са 

и в мрака - светещите ми очи... 

Навярно, няма да отвориш никога. 

Все още чувам твоя шум от мигли, 

на искаща любов от стихове, 

жена, като в модерна Библия... 

Аз знам, че ме изпращаш. Със безмълвност. 

Познавам невъзможностите, както казах. 

Не стой, ти, на вратата в тъмното. 

При теб - не ми е писано да вляза... 

 

Стихопат. 

Danny Diester

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, не се съмнявам! 🙈
  • Нямам проблем, Дени! И Дявола даже съм разплаквал 🤭
  • От Деница е. 😊
    Ако имаш проблем с някоя звезда.. Луцифер ще те спаси 🙏😉
  • Дени от Деница ли е? Ако е така, нали знаеш, че в превод от църковния език това име означава - Зора - Morning Star. А кой е Той? Lucifer😈Така, че трябва да знаеш всички отговори! 🤔😁

    Краси, дано Дени спомогне да не ме довършат! 🙃

    Благодаря, че прочете и хареса, Георги! 🙂
  • Е, тия звезди вече ще те довършат Прекрасен стих!
  • Кои звезди си си осиновил 😊
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??