Без дом
Аз нямам дом. Заключени врати.
Познавам невъзможностите. Скърцат.
Надничането уж е тихо. Но крещи.
Като че сякаш... две очи след гръб,
обърнат...
Понеже, нямам мое си семейство,
осинових си няколко звезди.
Разбира се... отдавна преброени са
и в мрака - светещите ми очи...
Навярно, няма да отвориш никога.
Все още чувам твоя шум от мигли,
на искаща любов от стихове,
жена, като в модерна Библия...
Аз знам, че ме изпращаш. Със безмълвност.
Познавам невъзможностите, както казах.
Не стой, ти, на вратата в тъмното.
При теб - не ми е писано да вляза...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
Прекрасен стих!