Без думи...

             Отново без думи на прага сам стоя, моля се и плача...

             Сълзите ми се стичат в душата, а сърцето мълчи...

             Вече няма какво да каже след чувствата дълбоки...

             Наказание ли е това или благодат - тази силна жажда за любов?
             
             Отрова ли е страстта или малка надежда за топлина?

             Думите вече не помагат след всичко, което е изживяно.

             Празните думи не могат да запълнят онова, което е вътре в мен.

             Това ли е моето наказание да търся силната обич в пустиня?
            

             Да треперя за обич, която сам бих искал да дам...

             Вече няма да говоря, защото никой не разбира...

             Не си заслужава, защото имам чувството, че говоря на скали...

             Моите думи изронват тези скали, но от тях не излиза светлина.