Без думи

Лошият стоеше в ъгъла -
не спеше -
понякога с бутилка,
цигари, разни грехове,
понякога циник,
понякога нахалник,
всички дразни,
но винаги със скрит приготвен щик...

Добричките, добруваха-
понякога тъгуваха,
понякога ревнуваха,
понякога щастие-ствуваха...,
но рано или късно -
всички се раздуваха
и тъй натежаваха...

че корабът им се разклати...
О, колко страшно!
О, моля ви, спасете! -
пищяха 'честивите' - ревяха,
и блъскаха с друг във друг,
очите посиняха, намразиха,
настана студ -
доброто изтъня
и нещо хладно изпълзя...

Лошият изчезна,
секунда сън,
пресекна времето,
и миг един...

добрите -
отвориха очите -
няма пробив - бяха пак добри,
не, нищо не се случи -
секунда някаква потрепна - толкоз,
добрите се нахраниха,
усмихнати-порозовяха-
добрите просто-оцеляха...

завеси, хепи енд,

нататък може да не се чете

зад кадър-
костюм един запушва ня'ква дупка,
цигари, разни грехове,
очите извърнете,
очите приберете- в джобовете
костюм един запушва ня'ква дупка
чистачката на кораба побутна-
под костюма рухнаха безброй стъкла,
лошият бил стъклен- ха,ха!
купчина стъкла,

изхвърлете боклука!
няма поука
да не би добрите очи-
да видят-
сърцето-набодено на щик.
Свалете кадъра!
Съвестта свалете!

и леко спете...
---------------------

Там-в Рая-
ангели пееха, весели песни и
безгрижно се смееха-
те бяха в Рая...

Но-
малкият Ангел-
стоеше тъжен
настрани...

'той е луд-
шушукаха-
иска да слезе-
долу-
долу!-
в грозната реалност...

той е луд-
да слезе-
при грубата материя-
на хората,
при черното-
на земята,
при тъмнината-
на плътта,
в устата на злото!
О,колко безумно!'

-и те събраха Светлината-
около себе си-
и го оставиха
сам
той
скочи в греха
на земята-
Малкият Ангел-
огледа се-
видя-
тялото на Бог-
разместено-
болящо
и започна-
да подрежда-
летеше без да спира-
кървеше,
и подреждаше,
болеше,
раздираше крила,
раздаваше парченца Светлина,
не се боеше -
да влезе при греха-
просто -гореше
и-гасеше-
с крилата си,
раздаваше парченцата -свои- от Рая
и подреждаше,
без да спира-

докато-
не раздаде малкия си Рай-
на хората...

не остана нищо от Малкия Ангел...
само мъничкото му сърце-
защото беше човешко,не бе съсвършено
не посмя да го даде на никого...
даде само Небесата...

на- земята...

'Господи!-
той се отказа от Теб
и отиде при хората-
в тази грозна страна!'-казаха ангелите в Рая-

'Не-каза Бог-
той се върна при Мен-
и излекува раните Ми!

Всеки може да танцува-
когато някой -луд-
лекува!'-
и Бог прибра малкото,човешко сърце на Ангела-
позна го лесно-
то светеше...