Сенките танцуват по стената,

дива страст се вие по телата,

прегръщат се с душите си предишни,

а думите са толкова излишни.

Забравените мигове изплуват,

чувствата отново се бунтуват,

захвърлени на бряг полузабравен,

от сълзи и любов и гняв удавен.

Нещо във гърдите пак ги стяга

и сякаш към сърцата им посяга,

духът им се събужда неспокоен,

споменът залива ги пороен.

Сенките танцуват по стената,

тайно сълзи капят по земята,

прегръщат се с душите си предишни,

но думите до болка са излишни!