Без душа
Без душа
Звездите студено примигват
във нощното бледо небе...
Как искам сега да ги стигна,
да стигна звездите с ръце!
И ето го вятърът хладен -
той пречи ми в свойта тъга,
за мечти този вятър е гладен -
отнася ги злобно в нощта!
Усмихвам се мило на всички...
Но само маска това е сега!
Лицето красиво е нищо,
щом в тялото липсва душа!
Страхът ми от истински чувства,
поглъща ме ден подир ден...
Спасявам сърцето от блудства,
превръщам го в пламък студен!
Навън пак умират листата,
китара запява в нощта
и някъде там - в небесата
умира ранена душа....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Станчева Всички права запазени
