Да дишам,
да дишам
не мога,
всяко дихание
причинява ми
болка,
защо да го правя,
има ли смисъл -
щом тебе те няма,
как мога да дишам?!
Задушавам се
от твоята липса,
призлява ми
от объркани мисли.
Бързо ела
и вдъхни ми живот,
ела и спаси ме
с любов!
Да дишам,
да дишам
ще мога,
ако си близо,
ако ме обичаш...
© Богдана Маринова Всички права запазени
Поздрав за нежния,чувствен стих!!!