14.01.2008 г., 0:16

Без име

1.7K 0 5
 

Утре ще те срещна.

Ще бъда облечена в бяла коприна

и като на сън ще заговоря.

Гласът ми ще бъде

мек и магичен

като полъх на вятър.

Дъхът ти ще секне,

сърцето ще спре,

а после пак ще забие.

Няма да ме видиш,

но аз ще те докосна

и ти ще ме усетиш.

Ще се питаш:

от какво тази тайнствена сила

се е появила.

След миг аз ще изчезна.

Ще искаш да се върна,

но няма да ме има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина ме връщаш назад във времето ....някъде там остана и моята първа ,несподелена любов.
  • Много ми хареса финалът!!! Поздрави
  • Браво ! Ако можехме да даваме на любовта имена, едно от тях със сигурност ще е Деси ! Стихът ти е нежност, копнеж, доброта, любов ... Аплодисменти !!! Прегръщам те !
  • Поздрав!много хубаво!браво!
  • Копнежен стих...
    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...