Jan 14, 2008, 12:16 AM

Без име

  Poetry » Love
1.7K 0 5
 

Утре ще те срещна.

Ще бъда облечена в бяла коприна

и като на сън ще заговоря.

Гласът ми ще бъде

мек и магичен

като полъх на вятър.

Дъхът ти ще секне,

сърцето ще спре,

а после пак ще забие.

Няма да ме видиш,

но аз ще те докосна

и ти ще ме усетиш.

Ще се питаш:

от какво тази тайнствена сила

се е появила.

След миг аз ще изчезна.

Ще искаш да се върна,

но няма да ме има.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина ме връщаш назад във времето ....някъде там остана и моята първа ,несподелена любов.
  • Много ми хареса финалът!!! Поздрави
  • Браво ! Ако можехме да даваме на любовта имена, едно от тях със сигурност ще е Деси ! Стихът ти е нежност, копнеж, доброта, любов ... Аплодисменти !!! Прегръщам те !
  • Поздрав!много хубаво!браво!
  • Копнежен стих...
    Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...