aleksis_a76 (Десислава)
2 3
1.02.2009 г., 10:36 ч.

без име 

  Поезия » Друга
574 0 3
С какво аз толкоз съгреших,
че, Господи, наказваш ме така жестоко?!
Добра съпруга, майка бях,
усмихвах се, дори когато ми се плаче.
Обидите на всеки в сърцето си таях
и лоша дума не отроних.
Не ми ли стига това, което изтърпях,
отнемайки ми всичко всеки ден,
че и най-лошото на мене пак стовари?!
Обричаш ме на вечна тъмнина,
без любовта на моите другари,
без слънчевите личица на дечицата ми златни.
Знам, приятелите ще ме помнят в своите сърца,
но времето ще притъпи болката в душите им.
Те са силни знам, че ще се справят,
но не знам аз как сбогом да си взема
със дечицата си мили,
как аз да им кажа какво с мене ще се случи?!
Как да обясня им, че ги напускам,
не защото аз не ги обичам,
а Господ отредил е без майка да израснат.
Не, знам - за всичко друго съм готова,
но не и за това,
а мислех, че съм силна пред всякакви неща!

© Десислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • за истина си е истина ,но това вече няма никакво значение късмет на всички в живота
  • Не зная какво да кажа! За стих, не е стих.
    Но дано не е и истина!...
  • Този опит за стихоплетстване не ми хареса!

    За идеята - не коментирам.
    Много драма, много нещо!

    П.П. - Има ли грешка в изписването на името ти?
Предложения
: ??:??