без име
750
0
3
С какво аз толкоз съгреших,
че, Господи, наказваш ме така жестоко?!
Добра съпруга, майка бях,
усмихвах се, дори когато ми се плаче.
Обидите на всеки в сърцето си таях
и лоша дума не отроних.
Не ми ли стига това, което изтърпях,
отнемайки ми всичко всеки ден,
че и най-лошото на мене пак стовари?!
Обричаш ме на вечна тъмнина,
без любовта на моите другари,
без слънчевите личица на дечицата ми златни.
Знам, приятелите ще ме помнят в своите сърца,
но времето ще притъпи болката в душите им.
Те са силни знам, че ще се справят,
но не знам аз как сбогом да си взема
със дечицата си мили,
как аз да им кажа какво с мене ще се случи?!
Как да обясня им, че ги напускам,
не защото аз не ги обичам,
а Господ отредил е без майка да израснат.
Не, знам - за всичко друго съм готова,
но не и за това,
а мислех, че съм силна пред всякакви неща!
че, Господи, наказваш ме така жестоко?!
Добра съпруга, майка бях,
усмихвах се, дори когато ми се плаче.
Обидите на всеки в сърцето си таях
и лоша дума не отроних.
Не ми ли стига това, което изтърпях,
отнемайки ми всичко всеки ден,
че и най-лошото на мене пак стовари?!
Обричаш ме на вечна тъмнина,
без любовта на моите другари,
без слънчевите личица на дечицата ми златни.
Знам, приятелите ще ме помнят в своите сърца,
но времето ще притъпи болката в душите им.
Те са силни знам, че ще се справят,
но не знам аз как сбогом да си взема
със дечицата си мили,
как аз да им кажа какво с мене ще се случи?!
Как да обясня им, че ги напускам,
не защото аз не ги обичам,
а Господ отредил е без майка да израснат.
Не, знам - за всичко друго съм готова,
но не и за това,
а мислех, че съм силна пред всякакви неща!
© Десислава All rights reserved.
