21.07.2009 г., 10:13

Без име

633 0 1

Защо ли чакам те сега

И самотно гледам в мрака на нощта

И мисля си - къде си ти

Колко кратки бяха тези дни

 

 

Няма те при мен сега

Струва ли си любовта

Че ще трябва да чакам сутринта

Пак ли друг с теб е бил

Пак ли другият е мил

И дали ще трябва да простя

 

Писна ми да те търпя

И да мисля вечно как да се спася от таз игра

С теб сега

Не забравяй скъпа - всичко е съдба

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...