Защо ли чакам те сега
И самотно гледам в мрака на нощта
И мисля си - къде си ти
Колко кратки бяха тези дни
Няма те при мен сега
Струва ли си любовта
Че ще трябва да чакам сутринта
Пак ли друг с теб е бил
Пак ли другият е мил
И дали ще трябва да простя
Писна ми да те търпя
И да мисля вечно как да се спася от таз игра
С теб сега
Не забравяй скъпа - всичко е съдба
© Александър Кръстев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
