Без изход
БЕЗ ИЗХОД
Любов, любов, любов прошепна, мили,
и гнездото вече бяхме свили.
Сърце, сърце, какво така плени ни,
че бързо-бързо станахме роднини?
Деца, деца – дари ни със дечица!
И Господ окачи ни броеница!
Сега, сега защо не сме щастливи –
мечтите ни нали пред нас са живи?
Любов, сърца, мечти – виж три балона
как спукани развяват се на клона!
Остана тази пъстра броеница
без път, без изход, без една парица.
Без хляб, без сол, без вяра и огнище
и любовта е само пепелище.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени