Nov 27, 2014, 7:53 AM

Без изход 

  Poetry » Civilian
443 0 12

                                                    БЕЗ  ИЗХОД

 

 

 

                                                    Любов, любов, любов прошепна, мили,

                                                    и гнездото вече бяхме свили.

                                                    Сърце, сърце,  какво така плени ни,

                                                    че бързо-бързо станахме роднини?

 

                                                    Деца, деца – дари ни със дечица!

                                                    И Господ окачи ни броеница!

                                                    Сега, сега защо не сме щастливи –

                                                    мечтите ни нали пред нас са живи?

 

                                                    Любов, сърца, мечти – виж три балона

                                                    как спукани  развяват се на клона!

                                                    Остана тази  пъстра броеница

                                                    без път, без изход, без една парица.

 

                                                    Без хляб, без сол, без вяра и огнище

                                                    и любовта е само пепелище.

 

 

                                                            

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Без хляб, без сол, без вяра и огнище
    това в България са младите,
    които заминават от терминала две
    от това все още бащино бунище!
    Прости ми, Стойна, но аз така го разбрах!
    Поздрав!
  • Кръстина, много ти благодаря, че тъка дълбоко и точно си влязла
    в смисъла на стихотворението. Боли ме, много ме боли за България и за българите.Ние пишем, нотова не е достатъчно.Трябва да искаме, да настояваме, иначе сме изгубени.Радвам се, че те познавам, макар и вертуално.
    Приеми сърдечните ми поздрави и пожелание за здраве и активен живот!
  • "Любов, сърца, мечти – виж три балона
    как спукани развяват се на клона!
    Остана тази пъстра броеница
    без път, без изход, без една парица."
    ----------------------------------------------------------------
    Много силен, талантливо сътворен елегичен стих, посветен на съвременната ни действителност! Да, много е вярно, че "без хляб, без сол, без вяра и огнище и любовта е само пепелище", но в контекста на
    стиха прозира и още една много важна истина, и тя е, че България без българите, които живеят в нея, след време няма да я има вече, затова ще са виновни "елитните ни политици", които в продължение на 25 години гледат само личните си интереси, и не правят нищо за намаляване на безработицата и бедността в България, не правят нищо за подобряване живота на обикновените българи. За раздялата и разпадането на едно българско семейство вина има и бедността.
    Поздрави за актуалния стих!
  • Василка, Ангеле - мили приятели, благодаря ви за вниманието,
    и добрите коментари! Вашето мнение е важно за мен -радвам ви се!
    Ангеле, прости ми, че обръщението ми е сменено, но почистваха
    компютъра ми и сега отчита за грешка умалените имена! Длъжна съм да пи-
    ша официалното име.
    Поздрав и приятен деп и за двамата!
  • На всеки се случва да тъгува за нещо!Все нещо малко не му достига...Но може би там е магията където се крие истинската любов !А тя е признание!Поздрави за изповедтта приятелко!
  • Прекрасно е!
  • Радвам се, че отново се засякохме, мило момиче! Аз ти благодаря, Василена, за вниманието и позитивния коментар!!
    Желая ти здраве и много творчески успехи!
  • Жалко..., - като спукани развяват се на клона...!!!
  • Хубав стих, има над какво да се замислим.
    Удоволствие е да те чета, благодаря, приятелко!
  • Мили момичета, добре дошли!
    Евелина - дължа ти обяснение - младото семейство изведнъж си задава въпроса.Питат защо, въпреки началните сбъднати мечти, сега не са щастливи. От тук до края на стихотворението следва отговора на техния въпрос.
    Мина - благодаря за позитивния коментар и разбирането!
    Поздрав за двете и хубав ден!
  • Почувствах болка, разочарование!
    Много силна творба!
  • Аааа..., не - не е на добро този песимизъм, където е имало и зрънце любов нещата не стоят така..., винаги нещо задържа и връща чувствата, когато има и доверие - любовта е вечна, винаги може да се разпали..., щастието е относителна константа - като закона за запазване на енергията ..., не се губи, само се превръща от един вид в друг или се предава от едно тяло в друго...!!!
    "Деца, деца – дари ни със дечица! И Господ окачи ни броеница! Сега, сега защо не сме щастливи – мечтите ни нали пред нас са живи?"
Random works
: ??:??