БЕЗ ИЗХОД
Любов, любов, любов прошепна, мили,
и гнездото вече бяхме свили.
Сърце, сърце, какво така плени ни,
че бързо-бързо станахме роднини?
Деца, деца – дари ни със дечица!
И Господ окачи ни броеница!
Сега, сега защо не сме щастливи –
мечтите ни нали пред нас са живи?
Любов, сърца, мечти – виж три балона
как спукани развяват се на клона!
Остана тази пъстра броеница ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up