27 нояб. 2014 г., 07:53

Без изход

610 0 12

                                                    БЕЗ  ИЗХОД

 

 

 

                                                    Любов, любов, любов прошепна, мили,

                                                    и гнездото вече бяхме свили.

                                                    Сърце, сърце,  какво така плени ни,

                                                    че бързо-бързо станахме роднини?

 

                                                    Деца, деца – дари ни със дечица!

                                                    И Господ окачи ни броеница!

                                                    Сега, сега защо не сме щастливи –

                                                    мечтите ни нали пред нас са живи?

 

                                                    Любов, сърца, мечти – виж три балона

                                                    как спукани  развяват се на клона!

                                                    Остана тази  пъстра броеница

                                                    без път, без изход, без една парица.

 

                                                    Без хляб, без сол, без вяра и огнище

                                                    и любовта е само пепелище.

 

 

                                                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Без хляб, без сол, без вяра и огнище
    това в България са младите,
    които заминават от терминала две
    от това все още бащино бунище!
    Прости ми, Стойна, но аз така го разбрах!
    Поздрав!
  • Кръстина, много ти благодаря, че тъка дълбоко и точно си влязла
    в смисъла на стихотворението. Боли ме, много ме боли за България и за българите.Ние пишем, нотова не е достатъчно.Трябва да искаме, да настояваме, иначе сме изгубени.Радвам се, че те познавам, макар и вертуално.
    Приеми сърдечните ми поздрави и пожелание за здраве и активен живот!
  • "Любов, сърца, мечти – виж три балона
    как спукани развяват се на клона!
    Остана тази пъстра броеница
    без път, без изход, без една парица."
    ----------------------------------------------------------------
    Много силен, талантливо сътворен елегичен стих, посветен на съвременната ни действителност! Да, много е вярно, че "без хляб, без сол, без вяра и огнище и любовта е само пепелище", но в контекста на
    стиха прозира и още една много важна истина, и тя е, че България без българите, които живеят в нея, след време няма да я има вече, затова ще са виновни "елитните ни политици", които в продължение на 25 години гледат само личните си интереси, и не правят нищо за намаляване на безработицата и бедността в България, не правят нищо за подобряване живота на обикновените българи. За раздялата и разпадането на едно българско семейство вина има и бедността.
    Поздрави за актуалния стих!
  • Василка, Ангеле - мили приятели, благодаря ви за вниманието,
    и добрите коментари! Вашето мнение е важно за мен -радвам ви се!
    Ангеле, прости ми, че обръщението ми е сменено, но почистваха
    компютъра ми и сега отчита за грешка умалените имена! Длъжна съм да пи-
    ша официалното име.
    Поздрав и приятен деп и за двамата!
  • На всеки се случва да тъгува за нещо!Все нещо малко не му достига...Но може би там е магията където се крие истинската любов !А тя е признание!Поздрави за изповедтта приятелко!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...