БЕЗ ИЗХОД
Любов, любов, любов прошепна, мили,
и гнездото вече бяхме свили.
Сърце, сърце, какво така плени ни,
че бързо-бързо станахме роднини?
Деца, деца – дари ни със дечица!
И Господ окачи ни броеница!
Сега, сега защо не сме щастливи –
мечтите ни нали пред нас са живи?
Любов, сърца, мечти – виж три балона
как спукани развяват се на клона!
Остана тази пъстра броеница ...