Без лустро
Аз те намерих -
само не разбрах
след толкоз скитане
по прашни друмища
със цялата ми страст
не ме позна...
Нима не си ме виждал
в свойте сънища?
Кога ще ме познаеш?
От солта
по голата ми плът не виждаш
слънцето,
извивката
на морната душа,
намерила те и в безпътица...
И тази пълна, тъмна слепота,
в която няма нищо
за обичане,
достигнала при тебе
през калта,
до пълното себеотричане...
Не ме позна...
Без лустро съм така,
но истината е в очите...
Намерих те,
а твоята душа
ще ме познае,
след като ме види...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
