Някога отнемало е дни,
човек да пише до любимата,
и после – воплите сами,
да отговори тя на римата.
Днес не отнема и минута,
а ти си тъй далеч духомо и тялом.
За мен е най-скъпата валута
дори и твоето внимание вяло.
Запазих виното да отлежи,
така както любовта гореща.
Но туй на план не подлежи,
допуснах мъничка забежка.
Днес отворих друго да опитам,
взе че услади се то на вкус.
Но без наслада да изпитам,
без любов – любовен блус.
Сън ли е това не зная или е мираж
и дори да радвам голото си тяло,
душата е самотна в играния тираж
и само теб сънувам облечена - във бяло...
Туй на жената най-победа е голяма,
да притежава само тя и до безкрай,
мъжката душа в любовна драма,
да държи ключа от ад и рай...
© Гориан Дрей Всички права запазени
благодаря