Някога отнемало е дни,
човек да пише до любимата,
и после – воплите сами,
да отговори тя на римата.
Днес не отнема и минута,
а ти си тъй далеч духомо и тялом.
За мен е най-скъпата валута
дори и твоето внимание вяло.
Запазих виното да отлежи,
така както любовта гореща.
Но туй на план не подлежи,
допуснах мъничка забежка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up