23.10.2011 г., 0:02 ч.
Без мечти
Всички пътища спират полека
и притихват, щом няма мечти.
Несънувани сънища няма –
от излъгани срещи боли.
Уморени надеждите свличат
красотата си... Слепи очи.
Невъзможно е сам да обичаш,
щом отсреща е пусто, нали?
Даже най-устремената вяра
стига някога своя зенит.
Без искри в тихи нощи догаря,
недолюбена... Дълго боли.
И затваря света в глухи спомени.
И се пита, дали е била...
Щом в очите угаснал е огъня,
невъзможно гори любовта.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Защо Миша Шуфутинский трябва да потвърждава познанията на тоя в поезията?
-
Шуфутинский Михаил тексты песен и аккорды
Ночной Гость текст песни и аккорды
Dm
Снова гость к моей соседке,
Gm
Дочка спит, торшер горит.
A7 Dm
Радость на лице.
Dm
По стеклу скребутся ветки,
Gm
В рюмочки коньяк налит-
A7 Dm D7
Со свиданьицем.
Gm A7
Вроде бы откуда
Dm B
Новая посуда?-
Gm A7 Dm A7
Но соседка этим гостем дорожит:
Gm A7
То поправит скатерть,
Dm B
То вздохнет некстати,
Gm A7 A7 D7
То смутится, что не острые ножи.
Он -- мужчина разведенный,
И она -- разведена.
Что тут говорить...
Правит нами век казенный,
И не их это вина --Некого винить.
Тот был -- первый -- гордым,
Правильным был, твердым,--
Ну да бог ему судья, да был бы жив.
Сквер листву меняет,
Дочка подрастает...
И пустяк, что не наточены ножи.
Пахнет наволочка снегом,
Где-то капает вода,
Плащ в углу висит.
На проспект спустились небо
И зеленая звезда
Позднего такси.
Далеко до Сходни,
Не уйти сегодня,--
Он бы мог совсем остаться да и жить.
Все не так досадно,
Может, жили б складно...
Ах, дались мне эти чертовы ножи!
Ах, как спится утром зимним!
На ветру фонарь скулит --
Желтая дыра.
Фонарю приснились ливни --
Вот теперь он и не спит,
Все скрипит: пора, пора...
Свет сольется в щелку,
Дверь тихонько щелкнет,
Лифт послушно отсчитает этажи...
Снег под утро ляжет,
И не плохо даже
То, что в доме не наточены ножи.
-
Любовта е болка, но е за предпочитане пред празен живот!
Прекрасно, както винаги! -
"Невъзможно е сам да обичаш,
щом отсреща е пусто, нали?"
Така си е.
Поздрав! -
Харесах!
-
За пиячите има едно неписано правило, че клин клин избива, а любовта не е ли вид пиянство? Поздравления и благодарности, Дани!
-
..."невъзможно гори любовта."Четох го няколко пъти!Поздрави от Мили и... една мечта да те топли!!!
-
Докосваща поезия! С възхита!!!
-
Ще ти подаря една картина с думи от "Крадецът на праскови", по - точно от финала...
Паднала на пода.
Парабел в ръката.
Тяло на топола.
Дръпната полата.
Сърцето пробито.
Ясно челото.
Очите открити.
Ръка зад ухото...
Сякаш и в съня си
искаше да слуша
тихото и нежно:
-Я те волим, душо!
Зем. -
Поздрав!
-
Браво! Всеки ред съответства на моето настроение и на моите мисли. И все пак мисля, че е възможно сам да обичаш. Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аргончика какво да го коментирам - търкулнало се гърнето, намерило си похлупака...А ме е плюйнал някой, а той се е изхрачил...
Туй то.
Зем.