и връщтай за мен обновен!
Не давам на другите се си,
не искам от тях и дори
не давам искрица от огъня,
подпалих за теб да гори!
Не смей ти без мен да обичаш,
дори и да мислиш без мен!
Без теб аз умирам и раждам се
и не мога без теб нито ден!
И отчаяно тръгвам,ту спирам.
И не заня каде да вървя
и безмисленно лутам се в тъмното
плача объркана и съм безкраино сама!
Не смеи ти без ме да живееш.
Не давам секунда без мен.
Крещтя и немея от болка
тихо стена съм звяр наранен.
Нека заедно сливаме пътя,
преливаики се в цяло едно.
През трудности аз да ти света,
А ти да ми даваш добро!
© Ваня Костова Всички права запазени