vanila_n (Виолета)
51 1272
3.08.2007 г., 15:03 ч.

Без надежда 

  Поезия » Любовна
1100 0 19

Живея  със съзнанието на човек,

загубил всичко мило, всичко свято.

С невъзможността си да намеря лек,

за тогава, някога, когато...

 

Миналото ме преследва още,

но докога от него ще боли?

Докога ще съм безсилна нощем,

да го прогоня и от съня дори!

 

Докога в този ад аз ще горя -

съдба ли е това, или прокоба?

Колко мъка още да търпя?

Колко още горчивина и хорска злоба?

 

Но какво ли мога аз да променя?!

Без надежда съм и без опора.

Остава само да се примиря,

пропита с омраза не, а от умора...

 

© Виолета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??