Без надежда
Живея със съзнанието на човек,
загубил всичко мило, всичко свято.
С невъзможността си да намеря лек,
за тогава, някога, когато...
Миналото ме преследва още,
но докога от него ще боли?
Докога ще съм безсилна нощем,
да го прогоня и от съня дори!
Докога в този ад аз ще горя -
съдба ли е това, или прокоба?
Колко мъка още да търпя?
Колко още горчивина и хорска злоба?
Но какво ли мога аз да променя?!
Без надежда съм и без опора.
Остава само да се примиря,
пропита с омраза не, а от умора...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
