23.07.2009 г., 11:20 ч.

Без него 

  Поезия » Друга
649 0 2

За кой ли път помисли, че е  злато
мълчанието, странно и изчакващо,
на онзи мъж от племето на смелите,
поискал диво от страстта ù...

Усещане, до болка чак познато,
напомни пак, че тя е част от него,
а бялата ù плът се сля с постелята,
във луд контраст с кръвта ù..

Жестоко... сякаш с нож я резна
желание безумно за нахлуване
в пристанището, гладко до застиналост,
на бурята внезапна на греха му...

© Рот Блак Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??