Jul 23, 2009, 11:20 AM

Без него 

  Poetry » Other
648 0 2

За кой ли път помисли, че е  злато
мълчанието, странно и изчакващо,
на онзи мъж от племето на смелите,
поискал диво от страстта ù...

Усещане, до болка чак познато,
напомни пак, че тя е част от него,
а бялата ù плът се сля с постелята,
във луд контраст с кръвта ù..

Жестоко... сякаш с нож я резна
желание безумно за нахлуване
в пристанището, гладко до застиналост,
на бурята внезапна на греха му...

© Рот Блак All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??