Без нея
БЕЗ НЕЯ
Ще дойда в съня ти тази лунна нощ.
Ще ме очакваш жаден, тръпнещ... зная.
В леглото търсиш топлината ми още,
макар преди столетие да опознахме рая.
Годините са само миг, когато те докосна.
Трептят с пулса на влюбените ни сърца.
Мълчат, не ни задават трудните въпроси -
„Боли ли от пламенна любов дори сега?“
Ще се понесем в илюзорните страсти
на крилете на душите си – обич тревожна.
Над нас тя има нестихващо всевластие.
Без нея, да живеем, дори за миг не можем.
30 10 2017
Надежда Борисова Аврамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени