БЕЗ НЕЯ
Ще дойда в съня ти тази лунна нощ.
Ще ме очакваш жаден, тръпнещ... зная.
В леглото търсиш топлината ми още,
макар преди столетие да опознахме рая.
Годините са само миг, когато те докосна.
Трептят с пулса на влюбените ни сърца.
Мълчат, не ни задават трудните въпроси -
„Боли ли от пламенна любов дори сега?“
Ще се понесем в илюзорните страсти
на крилете на душите си – обич тревожна.
Над нас тя има нестихващо всевластие.
Без нея, да живеем, дори за миг не можем.
30 10 2017
Надежда Борисова Аврамова
© Надежда Борисова Всички права запазени