Oct 31, 2019, 7:35 AM

Без нея

  Poetry
408 0 2

БЕЗ НЕЯ

 

Ще дойда в съня ти тази лунна нощ.
Ще ме очакваш жаден, тръпнещ... зная.
В леглото търсиш топлината ми още,
макар преди столетие да опознахме рая.

 

Годините са само миг, когато те докосна.
Трептят с пулса на влюбените ни сърца.
Мълчат, не ни задават трудните въпроси -
„Боли ли от пламенна любов дори сега?“

 

Ще се понесем в илюзорните страсти
на крилете на душите си – обич тревожна.
Над нас тя има нестихващо всевластие.
Без нея, да живеем, дори за миг не можем.

 

30 10 2017
Надежда Борисова Аврамова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...