Без образно...
Очите ти приличат на мъгли...
Дълбоко непокорни и стихийни,
изстрелващи до кърваво стрели.
Окултни, предзачатъчно различни.
Те често в непривичие... мълчат,
но в шепота им вият - урагани.
В зениците им белези стърчат
от битки незатихнали и рани...
Шахматните нюанси на нощта
се взират дълго в топлите морета,
изплували от влажната нега,
по миглите... в упойваща утеха.
В очите ти се раждат ветрове,
развързани се вплитат във дъха ми.
Понасят ме с молитвени криле,
по орбити, в ума ми разпиляни.
Очите ти приличат на мъгли,
бездънни очертания... след болка.
По дланите ми везали сълзи,
пречистени от тиха безтегловност.
Очите ти... очите ти... кървят,
след шепота на древните ми стъпки.
Пречистват се в очите ми и бдят,
над сънищата минали, безплътни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
