8.01.2009 г., 19:43 ч.
Без посока
Без посока
Вървя по улицата без посока.
Денят е мрачен и студен.
Наоколо забързан е потокът.
И тук-там някои блъскат се във мен.
Ти някъде си там далеко.
Не пишеш, няма думичка от теб.
Звъня, а ти не отговаряш.
Не искаш да се чуваш с мен.
Обиден си, защото сбърках,
но всички бъркат в този свят.
Нима ти винаги си безпогрешен?
И нямаш никаква вина?
Ако обичаш, трябва да прощаваш,
защото утре и на тебе ще простят!!
Реши си сам дали си заслужава
да бъдеш горд, но да останеш сам!!!
Вървя по улицата без посока.
Денят е мрачен и студен.
Наоколо забързан е потокът.
И тук-там някои блъскат се във мен.
Ти някъде си там далеко.
Не пишеш, няма думичка от теб.
Звъня, а ти не отговаряш.
Не искаш да се чуваш с мен.
Обиден си, защото сбърках,
но всички бъркат в този свят.
Нима ти винаги си безпогрешен?
И нямаш никаква вина?
Ако обичаш, трябва да прощаваш,
защото утре и на тебе ще простят!!
Реши си сам дали си заслужава
да бъдеш горд, но да останеш сам!!!
© Маргарита Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Доста ми е близък този стих в момента. Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Обиден си, защото сбърках,
но всички бъркат в този свят.
Нима ти винаги си безпогрешен?
И нямаш никаква вина? .....