Без посока
Вървя по улицата без посока.
Денят е мрачен и студен.
Наоколо забързан е потокът.
И тук-там някои блъскат се във мен.
Ти някъде си там далеко.
Не пишеш, няма думичка от теб.
Звъня, а ти не отговаряш.
Не искаш да се чуваш с мен.
Обиден си, защото сбърках,
но всички бъркат в този свят.
Нима ти винаги си безпогрешен?
И нямаш никаква вина?
Ако обичаш, трябва да прощаваш,
защото утре и на тебе ще простят!!
Реши си сам дали си заслужава
да бъдеш горд, но да останеш сам!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени