Jan 8, 2009, 7:43 PM

Без посока

  Poetry » Love
1.2K 0 2
Без посока

Вървя по улицата без посока.
Денят е мрачен и студен.
Наоколо забързан е потокът.
И тук-там някои блъскат се във мен.

Ти някъде си там далеко.
Не пишеш, няма думичка от теб.
Звъня, а ти не отговаряш.
Не искаш да се чуваш с мен.

Обиден си, защото сбърках,
но всички бъркат в този свят.
Нима ти винаги си безпогрешен?
И нямаш никаква вина?

Ако обичаш, трябва да прощаваш,
защото утре и на тебе ще простят!!
Реши си сам дали си заслужава
да бъдеш горд, но да останеш сам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво...!
    Обиден си, защото сбърках,
    но всички бъркат в този свят.
    Нима ти винаги си безпогрешен?
    И нямаш никаква вина? .....
  • Доста ми е близък този стих в момента. Браво!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...