Без път
2K
7
14
Проклетата разкъсваща вина
и всичките и глупави последствия...
Цъфтят сълзи, увяхват имена,
със тях дори и нашето присъствие.
Вратите се отвориха без път,
лъжите се изнизаха на пръсти -
със късите крака и натежала гръд
oт бременност зачената с отсъствие.
Събуждането сутрин като вик,
напомня за вечерните ни липси,
за празните очи и всяка смърт
на слепите ни, рахитични мисли.
И тази обез(с)мислена любов,
след третата година онемяла,
задъхана измерва пак мечти...
с аршина на потъпканата вяра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
Благодаря, че се отбихте.