29.12.2016 г., 9:50 ч.  

Без път 

  Поезия » Друга
1561 7 14

Проклетата разкъсваща вина

и всичките и глупави последствия...

Цъфтят сълзи, увяхват имена,

със тях дори и нашето присъствие.

Вратите се отвориха без път,

лъжите се изнизаха на пръсти -

със късите крака и натежала гръд

oт бременност зачената с отсъствие.

Събуждането сутрин като вик, 

напомня за вечерните ни липси,

за празните очи и всяка смърт

на слепите ни, рахитични мисли.

И тази обез(с)мислена любов,

след третата година онемяла,

задъхана измерва пак мечти...

с аршина на потъпканата вяра. 

 

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??