Dec 29, 2016, 9:50 AM  

Без път

  Poetry » Other
2K 7 14

Проклетата разкъсваща вина

и всичките и глупави последствия...

Цъфтят сълзи, увяхват имена,

със тях дори и нашето присъствие.

Вратите се отвориха без път,

лъжите се изнизаха на пръсти -

със късите крака и натежала гръд

oт бременност зачената с отсъствие.

Събуждането сутрин като вик, 

напомня за вечерните ни липси,

за празните очи и всяка смърт

на слепите ни, рахитични мисли.

И тази обез(с)мислена любов,

след третата година онемяла,

задъхана измерва пак мечти...

с аршина на потъпканата вяра. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Проклетата разкъсваща вина
    и всичките и глупави последствия...
    Всеки го е изживял. Много истинско ! Поздрави !
  • Много, ама много ми хареса това стихо! Невероятно силна емоция, настръхваща...
  • Хареса ми!
  • Близко ми е! Поздравления за хубавия стих!
  • Таничка, спокойно, ще се сдобием с нова. Благодаря, че се отбихте.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...