Dec 29, 2016, 9:50 AM  

Без път 

  Poetry » Other
1419 7 14

Проклетата разкъсваща вина

и всичките и глупави последствия...

Цъфтят сълзи, увяхват имена,

със тях дори и нашето присъствие.

Вратите се отвориха без път,

лъжите се изнизаха на пръсти -

със късите крака и натежала гръд

oт бременност зачената с отсъствие.

Събуждането сутрин като вик, 

напомня за вечерните ни липси,

за празните очи и всяка смърт

на слепите ни, рахитични мисли.

И тази обез(с)мислена любов,

след третата година онемяла,

задъхана измерва пак мечти...

с аршина на потъпканата вяра. 

 

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??