sun66 (Без име Анонимна)
16 4
27.12.2007 г., 8:56 ч.

Без сбогом 

  Поезия » Любовна
753 0 4

Не ме чакай месеци, години,

пропъждай мислите си, подобно на дните,

поривът може би все ще милее

за онези мигове в сърцето скрити.

 

 

Ще тъгува, ще плаче, но за месец, за два,

ала ще срещнеш и други тела

съвършено изваяни, високи,

красиви, но ненаучени на

първото, що новородено се учи -

да обича и да страда,

да копнее и отблъсква, по детски,

но с онзи пламък, що в

сърцето винаги тлее.

 

 

Друга пресечка ще хванеш, любими,

на гарата вече дълго стоя,

дъждът те намокри,

за мисли е късно,

влакът ще тръгне по-скоро - сега!

 

 

Не ме чакай, дори сбогом не казвай,

нека надежда в нас да трепти,

целувка въздушна по-скоро прати,

две думи за спомен и

малко сълзи, наред с дъжда

да отмиете двама образа свят за нази по-рано!

 

 

Влакът любими, върти колела,

по релсите стари идва към теб.

Качиха се всички -

хайде, теб чакат... късно е вече

за думи излишни!

© Без име Анонимна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??