Без сбогом
Не ме чакай месеци, години,
пропъждай мислите си, подобно на дните,
поривът може би все ще милее
за онези мигове в сърцето скрити.
Ще тъгува, ще плаче, но за месец, за два,
ала ще срещнеш и други тела
съвършено изваяни, високи,
красиви, но ненаучени на
първото, що новородено се учи -
да обича и да страда,
да копнее и отблъсква, по детски,
но с онзи пламък, що в
сърцето винаги тлее.
Друга пресечка ще хванеш, любими,
на гарата вече дълго стоя,
дъждът те намокри,
за мисли е късно,
влакът ще тръгне по-скоро - сега!
Не ме чакай, дори сбогом не казвай,
нека надежда в нас да трепти,
целувка въздушна по-скоро прати,
две думи за спомен и
малко сълзи, наред с дъжда
да отмиете двама образа свят за нази по-рано!
Влакът любими, върти колела,
по релсите стари идва към теб.
Качиха се всички -
хайде, теб чакат... късно е вече
за думи излишни!
© Без име Анонимна All rights reserved.
