25.08.2023 г., 13:58  

Без "сбогом"

1.1K 7 19

 

Не мога просто да ти кажа „сбогом“.

Не вярвам, че е пътят извървян.

Как в другата реалност да избягам,

щом няма мост за двама ни избран.

Аз още паля пламъците в здрача

и галя с топли устни утринта,

макар да знам, че приказката наша

отдавна е с обречена съдба.

Раздяла все ни дебнеше в засада,

промъквайки се злостно в мисълта.

Нареждаше магическата клада

в очакване… да тръгне любовта.

Но тя остана… Тя не се предаде.

Възкръсваше след всяка малка смърт.

Напук на всички норми и прегради

живееше във своя таен кът.

Сега обаче… време е! Отивай!

Светът те чака. Не мисли за мен!

Но  няма да ти кажа „сбогом“, мило,

а „благодаря“…. за всеки сбъднат ден!

 

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/izprashtam-te

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....