Без сбогом
И някой ден, ако сгреша неволно,
не ме замеряй с грубост и обиди,
не ме наричай луда и фриволна,
не ме гони. Сама ще си отида.
Животът с тебе вече не е сладък,
любимото лице изглежда чуждо,
а аз съм само мъничък придатък,
от който се оказва нямаш нужда.
Очите ти са толкова студени,
когато ми говориш напоследък
и тялото ми от тревога стене,
а кожата ми е прозрачно бледа.
Какво кроиш не искам и да зная,
да ти повярвам пак, едва ли мога.
На тази връзка предвидим е краят,
но ти не заслужаваш даже "сбогом ".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
