Jan 23, 2024, 4:55 AM

Без сбогом

  Poetry » Love
734 4 12

И някой ден, ако сгреша неволно, 

не ме замеряй с грубост и обиди, 

не ме наричай луда и фриволна, 

не ме гони. Сама ще си отида. 

 

Животът с тебе вече не е сладък, 

любимото лице изглежда чуждо,

а аз съм само мъничък придатък, 

от който се оказва нямаш нужда. 

 

Очите ти са толкова студени, 

когато ми говориш напоследък

и тялото ми от тревога стене, 

а кожата ми е прозрачно бледа. 

 

Какво кроиш не искам и да зная, 

да ти повярвам пак, едва ли мога. 

На тази връзка предвидим е краят, 

но ти не заслужаваш даже "сбогом ".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ви благодаря Ники и Вили!
  • Красота!!! Финалът - един път!
  • Чудесно е, Нинка!
  • Мили хора, много ме зарадвахте с коментарите си! Благодаря ви от сърце!
    Думата "сбогом " е с с особено значение за мен - тя е прекъсване, раздяла, но и благословия- да вървиш напред " с Бога"!
  • Категорично! Когато се е настанил ледът, друго решение няма!
    Браво, Нинка!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...