23 янв. 2024 г., 04:55

Без сбогом

732 4 12

И някой ден, ако сгреша неволно, 

не ме замеряй с грубост и обиди, 

не ме наричай луда и фриволна, 

не ме гони. Сама ще си отида. 

 

Животът с тебе вече не е сладък, 

любимото лице изглежда чуждо,

а аз съм само мъничък придатък, 

от който се оказва нямаш нужда. 

 

Очите ти са толкова студени, 

когато ми говориш напоследък

и тялото ми от тревога стене, 

а кожата ми е прозрачно бледа. 

 

Какво кроиш не искам и да зная, 

да ти повярвам пак, едва ли мога. 

На тази връзка предвидим е краят, 

но ти не заслужаваш даже "сбогом ".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ви благодаря Ники и Вили!
  • Красота!!! Финалът - един път!
  • Чудесно е, Нинка!
  • Мили хора, много ме зарадвахте с коментарите си! Благодаря ви от сърце!
    Думата "сбогом " е с с особено значение за мен - тя е прекъсване, раздяла, но и благословия- да вървиш напред " с Бога"!
  • Категорично! Когато се е настанил ледът, друго решение няма!
    Браво, Нинка!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....