5.05.2020 г., 22:24

Без следа

698 0 2

Стъпките ми вече никъде не водят, 

така че късно е да тръгваш подир тях. 
Вероятно краката ти сами ще ходят
вечно там, където някога за тебе бях. 
Когато не избра да ме последваш
и остави любовта да оцелява, 
изгуби правото да ме преследваш
и за мен да имаш някаква представа.
Когато не избра с мене да вървиш
и обрече тази обич в самота,
всъщност ти реши с мен да се простиш
и завинаги изгуби моята следа. 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...