Стъпките ми вече никъде не водят,
така че късно е да тръгваш подир тях.
Вероятно краката ти сами ще ходят
вечно там, където някога за тебе бях.
Когато не избра да ме последваш
и остави любовта да оцелява,
изгуби правото да ме преследваш
и за мен да имаш някаква представа.
Когато не избра с мене да вървиш
и обрече тази обич в самота,
всъщност ти реши с мен да се простиш
и завинаги изгуби моята следа.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
