Без следа
Не смей отново да ми даваш шанс,
не смей да ме прегръщаш с думи мили.
Умря в отровата ни нашият романс,
за начало ново - нямам сили.
След мен вратата тихо затвори си,
нека видя, че не съм желана.
После бавно, тихо отиди си,
оставяйки ме с душа раздрана.
Ще го понеса, недей мисли ме,
аз съм си такава - непокорна.
С яростта си груба зашлеви ме,
за да не искам да се върна.
Когато ме отблъснеш най-накрая,
неуспяла от любов да те погубя,
ще вляза в своята самотна стая
и без следа ще се изгубя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефани Всички права запазени
