18 февр. 2010 г., 19:54

Без следа

1.6K 0 7

Не смей отново да ми даваш шанс,

не смей да ме прегръщаш с думи мили.

Умря в отровата ни нашият романс,

за начало ново - нямам сили.

След мен вратата тихо затвори си,

нека видя, че не съм желана.

После бавно, тихо отиди си,

оставяйки ме с душа раздрана.

Ще го понеса, недей мисли ме,

аз съм си такава - непокорна.

С яростта си груба зашлеви ме,

за да не искам да се върна.

Когато ме отблъснеш най-накрая,

неуспяла от любов да те погубя,

ще вляза в своята самотна стая

и без следа ще се изгубя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми много!!!
    Но не се изхубвай
  • Съгласна съм, че винаги може да бъде по-добре!
    Благодаря ви Ангел, Гергана , Виктор и Паула- радвам се, че сте тук!
  • Съвсем реално смятам, че този стих може да бъде в пъти по-хубав.
    Ритмиката му може да се оправи. Освен това не ми допада римата изгубя-погубя.

    Иначе наистина съзирам потенциал да стане доста по-добър. Поздрав.
  • Страхотен стих!
    Среднощен поздрав!
  • Поздрави за красивия стих!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...