summer (Стефани)
38 134
Feb 18, 2010, 7:54 PM

Без следа 

  Poetry » Love
1177 0 7

Не смей отново да ми даваш шанс,

не смей да ме прегръщаш с думи мили.

Умря в отровата ни нашият романс,

за начало ново - нямам сили.

След мен вратата тихо затвори си,

нека видя, че не съм желана.

После бавно, тихо отиди си,

оставяйки ме с душа раздрана.

Ще го понеса, недей мисли ме,

аз съм си такава - непокорна.

С яростта си груба зашлеви ме,

за да не искам да се върна.

Когато ме отблъснеш най-накрая,

неуспяла от любов да те погубя,

ще вляза в своята самотна стая

и без следа ще се изгубя.

© Стефани All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми много!!!
    Но не се изхубвай
  • Съгласна съм, че винаги може да бъде по-добре!
    Благодаря ви Ангел, Гергана , Виктор и Паула- радвам се, че сте тук!
  • Съвсем реално смятам, че този стих може да бъде в пъти по-хубав.
    Ритмиката му може да се оправи. Освен това не ми допада римата изгубя-погубя.

    Иначе наистина съзирам потенциал да стане доста по-добър. Поздрав.
  • Страхотен стих!
    Среднощен поздрав!
  • Поздрави за красивия стих!
  • Красиво
  • Прекрасен стих се е родила болката от раздялата!
    Поздравления, Стефани!
Random works
: ??:??