Без слънце
В кръстопътища се изгубихме.
В тайник заключихме истини.
Остаряхме от вечно пътуване
из блата и гори неразлистени.
От търсене станахме гърбави,
от вълнения вече сме слепи.
Клошари - окъсани, хърбави,
със съдба за три медни монети.
И ровим ли, ровим живота...
В боклука му търсим надеждата.
Горди, макар и безропотни,
без хленч, без сълзи и навеждане.
Пеем за щастие - бялото,
денят си е труден - от вчера.
Нощта абортира. Пак ялова...
И слънцето става химера.
В тайник заключихме истини.
Остаряхме от вечно пътуване
из блата и гори неразлистени.
От търсене станахме гърбави,
от вълнения вече сме слепи.
Клошари - окъсани, хърбави,
със съдба за три медни монети.
И ровим ли, ровим живота...
В боклука му търсим надеждата.
Горди, макар и безропотни,
без хленч, без сълзи и навеждане.
Пеем за щастие - бялото,
денят си е труден - от вчера.
Нощта абортира. Пак ялова...
И слънцето става химера.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
