17.05.2013 г., 7:52

Без страх

576 0 1

Видях слънца. Видях и океани.
Живях без страх. Живях сред драми.
Живях за мен. И против мене.
Бях с дъх студен. И вдишах навреме.
Имах сила. Имах светлина.
И бях я угасила. За да се преродя.
Имах различно име. Различен водач.
От зората взимах. Разпадах се по здрач.
Бях принцеса. Бях предател.
Крих се зад завеси. Тичах по сцената в театъра.
Бях толкова много. И толкова малко.
Не спрях да паля огън. И нямам поводи за “жалко”.
Бях, каквото можах. И някой ден пак ще бъда.
Аз съм родена без страх. И винаги утре ще съм друга.

16.05.2013 г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...