Без теб

Под черната сянка

на здрача познат,

седнали на седянка,

песен пеят денят и нощта.

И в таз черна сянка

ти бавно изчезна.

Аз очи заворих и сама

потънах в твоята бездна,

която безпощадна

от мен те отнема

и тиха и хладна,

пак песен леко подема.

Но аз ще те върна

пак в моите длани,

отпиеш ли вярност

от моите кървави рани.

И в черната сянка

на твоите мисли,

седнали пак на седянка,

са дните предишни.

Във тях те търся аз

след всеки минал залез.

И в тях пак виждам нас,

сред спомена дълбоко пазен.

Но на тебе съм вярна

и в твоите палати

крилата си отпуснах,

уморена от дните познати.

И света сама да съзирам

не мога и в утрото светло

без тебе бавно умирам,

пак заспала в мойто легло.