Aug 5, 2007, 11:28 AM

Без теб

  Poetry
913 0 0

Без теб

 

Под черната сянка

на здрача познат,

седнали на седянка,

песен пеят денят и нощта.

И в таз черна сянка

ти бавно изчезна.

Аз очи заворих и сама

потънах в твоята бездна,

която безпощадна

от мен те отнема

и тиха и хладна,

пак песен леко подема.

Но аз ще те върна

пак в моите длани,

отпиеш ли вярност

от моите кървави рани.

И в черната сянка

на твоите мисли,

седнали пак на седянка,

са дните предишни.

Във тях те търся аз

след всеки минал залез.

И в тях пак виждам нас,

сред спомена дълбоко пазен.

Но на тебе съм вярна

и в твоите палати

крилата си отпуснах,

уморена от дните познати.

И света сама да съзирам

не мога и в утрото светло

без тебе бавно умирам,

пак заспала в мойто легло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преслава Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...