Aug 5, 2007, 11:28 AM

Без теб

  Poetry
907 0 0

Без теб

 

Под черната сянка

на здрача познат,

седнали на седянка,

песен пеят денят и нощта.

И в таз черна сянка

ти бавно изчезна.

Аз очи заворих и сама

потънах в твоята бездна,

която безпощадна

от мен те отнема

и тиха и хладна,

пак песен леко подема.

Но аз ще те върна

пак в моите длани,

отпиеш ли вярност

от моите кървави рани.

И в черната сянка

на твоите мисли,

седнали пак на седянка,

са дните предишни.

Във тях те търся аз

след всеки минал залез.

И в тях пак виждам нас,

сред спомена дълбоко пазен.

Но на тебе съм вярна

и в твоите палати

крилата си отпуснах,

уморена от дните познати.

И света сама да съзирам

не мога и в утрото светло

без тебе бавно умирам,

пак заспала в мойто легло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преслава Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...