Без теб
(до нея - от един влюбен мъж)
Вървя по улиците и се взирам,
във влюбените покрай мен,
с очи движенията им, попивам
и връщам се във онзи ден....
Кога за пръв път, теб видях :
струеше щастие и радост...
и в безтегловност онемях -
от любов, от толкоз младост!
А в очите ти видях аз - рая
и живот, и нежна доброта...
и полетяхме, във безкрая,
в прегръдка, на невинността!
В добро и зло да ме обичаш - обеща...
и в провокации - със хиляди лица...
в живот - осеян с всякакви неща! ....
... Пораснахме.... и нашите деца. ...
Преследвахме, постигахме мечти,
разбирахме се, тъй прекрасно...
Светът лъжовен, мъничко ни промени,
но не и чувствата ни, толкоз страстни!
В теб, сродната душа намерих аз
и всичко, от което се нуждая,
но вече те няма сред нас -
тъй липсва ми, твойта омая!
А колко неизказани слова тая,
все не намирах време,
на спомена за теб - тихо ги шептя,
от осиротялата душа, да падне бреме!....
Вървя по улиците и се взирам,
в пейзажа черно - бял...
Без теб по малко, всеки ден умирам,
студенината на света, без теб - разбрал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
