Без теб
на Тасо Анастасов
Светът ми срути се.
Изчезвам. Смалих се.
И сякаш съм мъртва, мъртва сред живите.
И чувам гласa ти само на запис.
Залагам си всичките отливи, приливи..
за мъничко само откраднато щастие.
Рисувам те с устни, но само в съня си.
И знам, че се случи за нас неизбежното.
Не мога да вярвам във мита скалъпен
за райските порти и синя безбрежност.
Отиде си гордо, точно по тасовски.
Окъпан, избръснат, надвил парапета.
Презирайки болката, избра свободата
да литне душата ти - птица в небето.
Светът ми срути се. Изчезвам. Смалих се.
Изгубих се някъде в небитието.
И все си повтарям: такъв те обичам.
При тебе ми беше топло и светло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Барашка Всички права запазени
